Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Границата на парцела е честа причина за конфликти между съседи. За щастие, разграничаването на недвижими имоти може да се извърши по всяко време, дори много години след развитието на парцела.

Очертаването на границите на недвижимите имоти е насочено към определяне на хода на техните граници чрез определяне на местоположението на гранични точки и линии, фиксиране на тези точки с гранични знаци на терена и изготвяне на съответните документи. Тази процедура е регламентирана подробно в Закона за геодезията и картографията.

Разграничаване на имота - когато е възможно

Необходимостта от очертаване на недвижим имот възниква, когато има спор между собствениците на съседен имот относно правилния ход на отделните граници или когато границите на новосъздадения имот не са очертани и фиксирани.

Да напомним, че дело за определяне на границите се води, когато границите на парцела са спорни, а не когато границата е видима по документи, но не е показана в полето.

Например, ако собственикът на парцела премести оградата на съседния имот и документите ясно показват къде всъщност е границата, няма нужда да се извършват процедури по определяне. Няма съмнение къде е границата между парцелите и къде трябва да стои оградата. В такава ситуация може да се извърши така нареченото възобновяване на граничен знак.

На обособяване подлежат само поземлени имоти, тъй като само по отношение на този вид имоти може да има разминаване относно преминаването на границите им върху земята. Демаркационното производство не може да се отнася до разделянето на сграда или помещение.

Граница на имота - как работи

Повечето дела за определяне на границата се образуват по искане на собственика на имота, чиято граница е спорна.Тази процедура обаче се провежда служебно при комасация, както и когато никой не е подал заявление за нея, но е обоснована от нуждите на народното стопанство или обществения интерес.

Заявлението за демаркация се адресира до главата на съответната община, кмета или президента на града. Неговият образец може да бъде намерен на уебсайтовете на общинските служби. Струва си да прикачите към приложението:

  • документ, удостоверяващ собственост върху имота;
  • извлечения от имотния регистър за недвижими имоти, обхванати от заявлението за демаркация;
  • разпечатка от поземления и ипотечен регистър;
  • копие от кадастралната карта с обозначение на спорната граница.

Тези прикачени файлове не са задължителни, но трябва да улеснят и ускорят работата на органа. Ако заявителят разполага с други документи, които според него са относими към делото, той също трябва да ги приложи към заявлението. В края на писмото е добре да включите списък с приложените документи.

Първото официално действие е издаването на решение за откриване на дело по демаркация (не подлежат на жалба, а се връчва на страните в производството, т.е. собствениците на парцели, засегнати от спорната граница ), а следващото е назначаване на геодезист, който ще извърши демаркационните дейности.

Законът за геодезията и картографията не предполага, че страните в производството са участвали в избора на геодезист. На практика обаче много кандидати посочват конкретно лице и ръководителят на общината (кмет или президент на града) често се съгласява с избора, посочен в заявлението за демаркация. Липсата на указание за геодезист обаче няма да е в ущърб на кандидата.

Определяне на трасето на границата на парцела - какво прави геодезистът

Начинът на извършване на дейност от геодезист е регламентиран в наредбата за определяне на границите на недвижимите имоти. Първо той предприема следните подготвителни стъпки:

  • отчита работата по проучването в центъра за документи;
  • извършва анализ на информацията, съдържаща се в документи, получени от държавните геодезически и картографски ресурси, в поземлени и ипотечни регистри и в документация, получена от страната в производството (обикновено те идват от заявителя, но съседите също могат да подадат тяхната документация, която геодезистът трябва да включи);
  • чертае, ако е необходимо, скица, съдържаща информация за хода на границите, получена в резултат на предишни измервания;
  • определя датата на започване на демаркацията на границата;
  • връчва призовка на страните да се явят на място.

Призовката за явяване на място се връчва на страните срещу обратна разписка, не по-късно от 7 дни преди насрочената дата (известието трябва да ги получи седем дни преди посочената дата, а не само с дата ).Призовката трябва да информира страните за последиците от неявяването, т.е. че неявяването без извинение от страните не спира дейността на геодезиста, а в случай на оправдано неявяване, геодезистът ще спре дейностите, докато препятствието престане да съществува или се назначава пълномощник, но не повече от един месец.

По време на срещата на терена, геодезистът:

  • проверява присъствието и самоличността на страните или приема предоставените от страните пълномощни. Важно е, че ако не е възможно да се определят лицата, които имат право да действат като страна (например собственикът е починал и все още не е водено наследствено производство), геодезистът отлага дейностите по определяне на хода на границите и уведомява компетентните авторитет;
  • провежда теренно интервю, което се състои в намиране на гранични знаци и определяне на местоположението на изместени, повредени или унищожени маркировки и гранични точки (ако има разрешителни документи).

Как се очертават границите на парцела

Има няколко начина за определяне на граничната линия. На първо място се вземат предвид гранични знаци и трасета, карти и други документи, както и геодезически контролни точки. Ако въз основа на това доказателство е определено трасето на границата, геодезистът го посочва на страните, стабилизира граничните точки, съставя граничен протокол и измерва границата, както и трайни елементи на застрояване, важни за определяне неговият курс.

Въпреки това, ако данните липсват, са недостатъчни или си противоречат, граничната линия се определя въз основа на съвместно изявление на страните или едната страна, когато другата страна в хода на производството не направи изявление и не поставя под въпрос граничната линия. В такава ситуация геодезистът извършва същите действия, както след определяне на хода на границата по документи.

Страните в производството имат право да не се съгласят с определената от геодезиста граница.При продължаващ спор относно хода на граничните линии, геодезистът е длъжен да убеди страните да сключат спогодба, която замества граничния протокол и има силата на съдебна спогодба. Ако геодезистът стигне до неговото заключение, той ще състави акт за уреждане поотделно за всяка гранична линия, която изцяло или в отделни участъци е била спорна. Споразумението обхваща само спорните участъци от границата. Трябва да се помни, че съдържанието на споразумението не може да излиза извън предмета, свързан с делимитацията, т.е. не може да засяга други граници на недвижими имоти, различни от посочените в производството. След изготвяне на селището, геодезистът извършва следващите стъпки, както при определяне на хода на границата въз основа на събраните доказателства.

Ако обаче е невъзможно да се определи хода на границата по някой от горните начини, геодезистът извършва временно фиксиране и измерване на границите, съставя граничен протокол и изготвя становище по границата ( в който той предлага и обосновава разположението на границата).

След като инспекторът приключи своите дейности, той предава доклада или споразумението на органа по делото.

Граници на парцела - решение на кмета

Когато трасето на границата е определено въз основа на събрани доказателства или съвместно изявление на страните, ръководителят на общината, кметът или президентът на града ще издаде решение за определяне на границата на имота.

Ако се постигне споразумение, производството ще бъде прекратено, тъй като то има силата на съдебно споразумение и общинските власти не трябва да го потвърждават допълнително.

Преди издаване на решението длъжностното лице преценява правилността на извършените дейности от оторизирания геодезист и съответствието на изготвените документи с нормативната уредба. При констатиране на недостатъци геодезистът се връща на геодезиста за коригиране и допълване. Например, това може да е, когато геодезистът неправилно е уведомил страните да се явят на терена.

Освен това, преди издаване на решение, техническата документация (виж карето) също трябва да бъде включена в националния геодезически и картографски ресурс.

Правилото е, че общинските власти не могат да издават решение, с което отказват да одобрят граничната линия, установена в граничния протокол въз основа на доказателства или съвместно изявление на страните.

Обособяване на собственост - кога делото е в съда?

Когато събраните в административното производство доказателства или изявленията на страните не дават основание за издаване на гранично решение, тогава - на основание чл. 34 сек. 2 от Закона за геодезическата и картографската система - тези производства подлежат на прекратяване с едновременното изпращане на делото служебно на общ съд. В такава ситуация упълномощен геодезист временно фиксира граничните точки според последното състояние на владение, документи и показания на страните, нанася ги върху скицата за граница, изготвя становище и предоставя цялата документация на съответния общински началник, кмет или президент на града.

Важно е, че страна, недоволна от определянето на границата, може да поиска делото да бъде отнесено до общ съд.Тя разполага с 14 дни от датата на връчване на решението по това дело, за да го направи. Това означава, че при делимитацията е изключен принципът на двуинстанционното административно производство. След решението, издадено от ръководителя на общината, кмета или президента на града, съдебната процедура ще бъде стартирана незабавно.

Определяне на граници на парцел - решение на съда

Внасянето на делото в общ съд означава, че постановеното в административното производство решение няма правни последици, а събраните от органа документи представляват доказателство по съдебно дело. Следователно последиците за страните са подобни на тези от обжалването. Ако молбата бъде върната от съда или съдебното производство бъде прекратено, решението става окончателно.

Съдът разглежда делата за определяне на границите на недвижими имоти в извънсъдебно производство (чл. 34, ал. 3 от Закона за геодезията и картографията), завършващо с решение, което може да се обжалва пред окръжния съд.Когато взема решение за хода на спорната граница, той може да използва доказателства, различни от признатите в административното производство.

Изпълнението на съдебни решения по границите на недвижими имоти се извършва с участието на геодезист. Съгласно тази разпоредба съдебно вещо лице изготвя карта, която може да бъде основание за вписване в поземления и ипотечния регистър (карта за правни цели). След това тази карта става част от съдебно разпореждане по дело за разграничаване на собственост.

Правно основание:

  • Закон от 17 май 1989 г. - Геодезически и картографски закон (Законодателен вестник от 2017 г., позиция 2101, с измененията)
  • Закон от 14 юни 1960 г. - Административнопроцесуален кодекс (Вестник на законите от 2018 г., позиция 2096, с измененията)
  • Наредба на министрите на вътрешните работи и администрацията и на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост от 14 април 1999 г. относно определянето на границите на недвижимите имоти (Законодателен вестник № 45, позиция 453)

Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Категория:

Експлоатация на къщата