Кой ще бъде обременен от изплащането на заема след развода и след това изплащането на заема след разделянето на имуществото? Как се оценява задлъжнялото имущество? Дали разделянето на общото имущество се отнася само до активи или до пасиви, включително ипотеки - на този въпрос отговори Върховният съд през юли 2019 г.

Решението на Върховния съд е издадено във връзка с делото за делба на съпружеското имущество на съпрузите К. и за приравняване на разходи от лично имущество към общото им имущество.

Случаят се отнася до разделяне на активи, обременени със заем

По време на брака си те купиха апартамент, който беше ипотекиран, за да гарантира изплащането на заема.След две години съпрузите установяват имуществена раздяла и оттогава само съпругата изплаща заема. И двамата обаче останаха длъжници на банката. Разводът се състоя след още две години.

Окръжният съд, който раздели общото имущество след развода на съпрузите К. и присъди на всеки от тях част от това имущество (апартаментът отиде при бившата съпруга), намали стойността на апартамента с размер на ипотеката.

В жалбата си срещу решението бившият съпруг посочва, наред с други неща, че подобно намаление е неоправдано. Окръжният съд обаче не споделя позицията му относно влиянието на ипотеката върху стойността на помещението. С други думи, в тази част той потвърждава присъдата на първата инстанция. Делото най-накрая отиде - след подаване на касационна жалба - до Върховния съд.

Какво реши съдът за апартамента, паднал на съпругата

Върховният съд в решението си от 12 юли 2019 г. (дело номер I CSK 713/17) посочва, че в случай на разделяне на съвместно имущество и предоставяне на ипотекиран имот на един от бившите съпрузи, стойността на този компонент не трябва да включва стойността на тежестта.

В изкуството. 567 § 3 от Гражданския процесуален кодекс (по-нататък ГПК) е решено, че в случаите на делба на общо имущество след прекратяване на съпружеската имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите относно делбата на наследството. Следователно чл. 684 от Гражданския процесуален кодекс, според който съставът и стойността на подлежащото на разделяне наследство (имущество) се определят от съда по правило в момента на делбата.

Дялбата на общото имущество обхваща само активи (права на собственост) и не се простира върху задължения (дългове), чл. 686 k.p.c. Правилно приложен, той сочи на допустимостта в производството за делба на общо имущество да се уреждат само задължения, погасени в периода между прекратяването на съвместното имущество и делбата на имуществото. Следователно не е възможно да се уредят сметки на съпрузите и неплатени задължения в производството по делба на имущество. Тук съдът споделя позицията, съдържаща се в постановлението на седем съдийски състав на Върховния съд от 27 февруари 2019 г. (референтен номер III CZP 30/18), според което предвиждането от съда в производство за делба на общо имущество , дали, кога, по отношение на кого и дали кредиторът изобщо ще бъде принуден да се удовлетвори от имуществото на длъжниците си, би нарушил правилата за доказване на фактите, които са в основата на решението, произтичащи от разпоредбите на чл. Граждански процесуален кодекс.

Поради тези причини делото беше върнато на районния съд за ново разглеждане.

Как да купя къща или апартамент с ипотека? Как да вземем чужд кредит?>

Струва си да се знае, че в по-ранна съдебна практика - също и на Върховния съд - също беше възприета различна позиция, според която съдът в производство за делба на общо имущество, когато възлага ипотекиран имот на един от неговите участници, определя стойността му, като взема предвид текущата стойност на ипотеката на дълга (например решението на Върховния съд от 26 септември 2013 г., референтен номер II CSK 650/12).

Кой изплаща заема след разделяне на имуществото

Фактът, че един от съпрузите получава задължения апартамент и сумата на дълга не е взета предвид при разделянето на имуществото, не означава, че другият съпруг е освободен от плащане на заема.

Върховният съд посочи, че чл. 618 § 3 к.п.к. не изключва воденето на иск между съпрузите за връщане на сумата на задължението, обезпечено с ипотека, погасено от единия от тях след влязло в сила решение за делба на общата собственост (съгласно тази разпоредба искове не могат върнати след окончателното премахване на съвместната собственост).

В случай на разделяне на имущество, включително ипотекиран имот и предоставяне на собственост върху него на един от съпрузите, и двамата съпрузи - останалите страни по договора за заем - все още са длъжници на ипотечния кредитор, който може да иска изплащане от всеки от тях. Разделянето на общо имущество не засяга статута на бившите съпрузи като длъжници.

Ако един от (бившите) съпрузи изплати заема, той или тя може в бъдеще да поиска половината от изплащането от другия съпруг чрез регресен иск между солидарни длъжници съгласно чл. 376 от Гражданския кодекс.

Категория:

Експлоатация на къщата