Площта на сградата е важен параметър, който често може да повлияе на избора на конкретен дизайн на къща. Вижте как се определя застроената площ и от какво се състои.

Каква е застроената площ

Максималната площ на застрояване е посочена в местния устройствен план или условията за застрояване, които получаваме за конкретен парцел. Това означава, че дори и с голям парцел земя, може да нямаме шанс да построим голяма къща върху него.

Друго ограничение, което може да срещнем, е условието за поддържане на минимална биологично активна повърхност, т.е. повърхността на земята, покрита с растителност и/или повърхностни води.За да получим тази стойност, трябва да извадим планираната застроена площ и площта на всички павирани площи, например тераси, алеи или тротоари, от площта на парцела.

Застроената площ се използва и за сгради, които искаме да издигнем без разрешение за строеж, но само след уведомление. Според закона за строителството това се отнася, наред с други, за селскостопански сгради със застроена площ под 35 m2 Законът за строителството обаче не уточнява никъде каква е дефиницията на застроената площ или какъв стандарт трябва да се използва при изчисляването й.

На помощ идват преценки, които най-често посочват стандарта PN-ISO 9836: 1997 "Ефективност в строителството - Определяне и изчисляване на повърхностни и обемни показатели" като този, който трябва да се следва при изчисляване на площта на сградата.

  • Прочетете също: Полезна площ на апартамент - измерване по какъв стандарт? Кога едно и също помещение може да има две различни повърхности?>

Неясноти свързани със застроената площ

Според горното Според стандарта застроената площ се разбира като площта на земята, заета от сградата в завършен вид. Този запис изглежда доста ясен, но точно под него можем да прочетем друга точка, в която откриваме, че площта на сградата се определя от вертикалната проекция на външните ръбове на сградата върху повърхността на земята. Има и коментар какво не се зачита към застроената площ:

  • повърхности на сгради или техни части, които не излизат над земната повърхност;
  • области на второстепенни елементи, например външни стълби, външни рампи, навеси, тенти, покривни надвеси, външно осветление;
  • площ, заета от отделни спомагателни съоръжения (напр. оранжерии, беседки, навеси).

Поражда много неясноти от самото начало, тъй като стандартът дава две, основно противоречиви, определения.Първият казва, че застроената площ се изчислява на самата повърхност на земята. Второто обаче е, че се определя от проекцията на външните ръбове върху земната повърхност. И какво, ако направим първи етаж на къщата с надвес, стърчащ извън очертанията на приземния етаж? Архитектурно-строителната администрация и строителният надзор ще постановят, че в такава ситуация застроената площ трябва да се изчислява по втория метод.

Вижте също:

  • предварителен договор за покупко-продажба на апартамент - образец>

Ще срещнем допълнителни проблеми, когато разберем, че въпросният стандарт теоретично е бил оттеглен и заменен от стандарта PN-ISO 9836:2015-12. Това обаче не доведе до промяна в свързаните документи. Наредбата на министъра на транспорта, строителството и морското стопанство от 25 април 2012 г. за подробния обхват и форма на строителния проект все още се позовава на предишния стандарт по отношение на изчисляването на площта за застрояване.Това поражда много конфликти, но докато не се промени наредбата, застроената площ в строителните проекти все още се изчислява според по-стария стандарт и се третира като задължителна.

Какво да включите и какво да не включите в строителната площ

Стандартът не уточнява изчерпателно кои обекти не могат да бъдат включени в застроената площ. Затова по-късно беше издаден коментар, който обяснява темата малко повече. В него можем да прочетем, че застроената площ не включва "незатворени елементи" , като балкон или лоджия.

Конструкции като оранжерии, оранжерии или навеси може да не се зачитат към застроената площ, стига да са отделен обект, т.е. такъв, който има свои собствени независими стени и не е свързан с друг обект чрез проход.

Шахти, капандури, покривни надвеси и второстепенни елементи като рампи и външни стълби също не са включени в площта на сградата.

Стандартът определя, че подземните части на сградата не се зачитат към застроената площ. Това може да се разбира като мазета, подземни гаражи, фундаментни стени и всякакви изолации на основи, разположени под земната повърхност.

Вижте още: Проекти на едноетажни къщи от колекция Muratora>

Терасата влиза ли в застроената площ

Терасата е най-честата причина за проблемите на инвеститорите при изчисляването на площта на сградата. По принцип не трябва да се включва надземна палуба като вторичен елемент. Проблемите започват, когато искаме покрив над терасата.

Ако терасата ще бъде покрита от изпъкнал фрагмент от следващия етаж, върху който ще бъде подредено например таванско помещение, тогава случаят е ясен и застроената площ ще бъде изчислена с помощта на проекцията на горния етаж.

Ако терасата трябваше да бъде покрита по различен начин, тогава като незатворен елемент, тя не трябваше да бъде включена в застроената площ, по същия начин като балкона.Въпреки това можете да стигнете до съдебни решения, които изразяват различно мнение, обосновавайки се, че покритата тераса маркира външните ръбове на сградата.

Както виждате, устройствената зона е понятие, което поради бъркотията и неяснотата на закона може да създаде много проблеми. Как ще бъде третиран нашият случай зависи до голяма степен от тълкуването на административните органи или съдилищата.

Дата на публикуване: 1/12/2017