Ако наследодателят е продал имота и е възнамерявал да купи апартамент за себе си с парите, получени от продажбата, но не е успял да го направи преди смъртта си, правото на жилищно облекчение преминава към неговия наследник.

Съдържание

  1. Какво представлява жилищната помощ?
  2. Мога ли да наследя обезщетение за жилище?
  3. Съд за наследяване на жилищно обезщетение

Правото за наследяване на жилищни облекчения е потвърдено от Върховния административен съд с решение от 12.05.2023 г. (дело № II FSK 1324/20), с което се отхвърля касационната жалба на директора на Националната данъчна информация срещу решението на Войводския административен съд във Варшава от 28 ноември 2019 г. (преписка № III SA/Wa 791/19 ).

Какво представлява жилищната помощ?

Доходите от продажба на недвижим имот, извършени преди изтичането на 5 календарни години, считано от края на годината, през която е закупен имотът, се облагат с данък в размер на 19%.

Данъкоплатците обаче могат да се възползват от облекчението за собствено жилище, посочено в чл. 21 сек. 1, точка 131 от Закона от 26 юли 1991 г. относно данъка върху доходите на физическите лица (наричан жилищно облекчение).

  • Жилищно облекчение 2023

Собствените жилищни цели са:

  • закупуване на помещение или жилищна сграда или земя за построяването на такава сграда;
  • строеж или ремонт на собствена жилищна сграда (помещение);
  • преустройство или приспособяване на собствена нежилищна сграда за жилищни цели;
  • погасяване на кредит, изтеглен за собствено жилище;
  • замяна на недвижим имот за апартамент или жилищна сграда.

Помощта за жилище се изчислява като: (доход x разходи за жилище)/приход=освободен от данъци доход. Това означава, че процент от дохода ви ще бъде освободен от данък, тъй като процент от дохода ви ще бъде изразходван за жилище.

Разходът обаче трябва да бъде направен в рамките на максимум 3 календарни години от края на годината, в която е извършена продажбата. Преди 2019 г. крайният срок беше две години от края на годината, в която е извършена продажбата.

Мога ли да наследя обезщетение за жилище?

За какво беше спорът за наследството на жилищното облекчение? Наследодателят (М.К.) през 2018 г. е продал апартамент, чиято собственост е придобил поетапно – отчасти в резултат на наследство през 1987 г.а останалата част чрез дарения на дялове от съсобственост през 2014 г. и 2017 г. Следователно апартаментът е продаден в петгодишен срок от датата на закупуване на дарените дялове. М.К. възнамерявал да се възползва от жилищното облекчение (срещу сумите, получени от продажба на недвижим имот срещу заплащане, той щял да закупи апартамент, в който да живее). Не успя да го направи, защото почина три месеца след продажбата.

Доходите на завещателя от продажбата на недвижим имот стават актив на наследството. Той придобива наследството изцяло по завещанието на M.S.

Наследникът е подал молба за индивидуално тълкуване на данъчния закон. В заявлението наследникът е посочил, че правото на жилищно облекчение има имуществено измерение и като такова може да се наследява по реда на чл. 97 § 1 от Данъчния кодекс.

Той също така посочи, че горната теза е в съответствие със съдебната практика на Върховния административен съд (решения от 18 януари 2018 г., референтен номер на делото II FSK 3633/15 и II FSK 3634/15), в които беше заяви, че :

  • " тъй като правото на въпросното жилищно облекчение има имуществено измерение, а наследодателят е починал в периода на прилагане на въпросното облекчение и не е успял да направи разноски преди смъртта си, наследниците имат право да изразходвате наследения доход за цели, обхванати от анализираното освобождаване от данъци, т.е. собствени жилищни цели;"
  • " собствени жилищни цели по смисъла на чл. 21 сек. 1, т. 131 от ЗДДФЛ са валидни за данъкоплатеца, ползващ това облекчение, а не за друго лице. Разбира се, докато данъкоплатецът е жив, това са неговите собствени жилищни цели, но след смъртта му това ще бъдат жилищните цели на наследниците."

Директорът на Националната данъчна информация в индивидуалното тълкуване, издадено на 23 януари 2019 г., счита позицията на наследника за неправилна. В обосновката той посочва, че тъй като наследодателят не е извършил правни действия, водещи до закупуване на апартамент за собствено жилище, доходите от продажбата на дялове от придобития през 2014г.и 2017 г. се облага с 19% фиксиран данък върху доходите, като задължението за плащането му се прехвърля върху наследника (наследникът е лицето, което отговаря за наследствените дългове).

Според данъчната служба наследникът не може да уреди жилищното облекчение от името на завещателя, тъй като правата и личните задължения, тясно свързани с личността на починалия, които включват жилищното облекчение, не са В същото време той отбеляза, че това облекчение е субективно и индивидуално, това е воля на данъкоплатеца, а не задължение, поради което това облекчение е лично.

Според данъчния орган, разпоредбите на чл. 97 § 1-4 от Данъчната наредба се прилагат само и изключително за имуществените права и задължения на наследодателя, но те не се отнасят до правата и задълженията на починалия, тясно свързани с неговата личност, които включват, наред с други, правата и задълженията на наследодателя право на данъчни облекчения или освобождавания. Правата и задълженията от личен характер не подлежат на наследяване по смисъла на Гражданския кодекс, нито се поемат от наследниците по смисъла на ЗДДФЛ.Следователно наследникът няма право на облекчения и освобождавания, произтичащи от разпоредбите на Закона за ДДФЛ, на които завещателят теоретично би имал право и които в резултат на смъртта завещателят не би могъл да използва.

Наследодателят подава жалба срещу полученото тълкуване, като иска отмяната му изцяло и присъждане на разноските по делото. В отговор на жалбата директорът на КИС подаде молба за нейното уволнение и поддържа позицията си. След това делото беше прехвърлено на Провинциалния административен съд във Варшава.

Съд за наследяване на жилищно обезщетение

Провинциалният административен съд във Варшава се съгласи с наследника.

" В мотивите на решението той посочва, че съдебната практика на административния съд доста еднакво излага виждането, че по правило т. нар. жилищни облекчения, предвидени в чл. 21 сек. 1, т. 131 от ЗДДФЛ е право на собственост по смисъла на чл. 97 § 1 от Наредбата за данъците, подлежащи на наследяване въз основа на тази разпоредба (например решения на Върховния административен съд: 18 януари 2018 г., II FSK 3634/15; от 29 ноември 2017 г., II FSK 2119/15; от 30 април 2015 г., II FSK 848/13; от 21 ноември 2012 г., II FSK 556/11; окончателно решение на Провинциалния административен съд в Люблин от 4 ноември 2015 г., I SA/Lu 651/15)."

Имущественият характер на това право се обуславя от факта, че в резултат на това, че данъкоплатецът отговаря на фактическите условия за придобиване на това право, данъкоплатецът не е задължен да плаща задължението за данък върху дохода. В резултат на това паричната сума, оставаща в активите на данъкоплатеца, е равна на размера на данъчното задължение, което би било дължимо от него, ако не отговаряше на условията, даващи право на освобождаване от данък.

Според съда поемането на правата на собственост на наследодателя от наследниците не може да се разбира така, както иска тълкувателният орган, че това понятие се отнася само до собствените цели на наследодателя, което го прави лично. Невъзможно е да се ограничи само до езиковото тълкуване на тази разпоредба, като по този начин се губи от поглед целта, която законодателят е възнамерявал да постигне с уреждането на тази материя (в мотивите към законопроекта се споменава стимулът за инвестиране на доходите в нови жилищни инвестиции).

" Вярно е, че наредбите за жилищните облекчения се отнасят за собствени жилищни цели, но тези цели са валидни за данъкоплатеца, ползващ това облекчение, а не за друго лице. Докато данъкоплатецът е жив, това са неговите собствени жилищни цели, но след смъртта му те ще бъдат жилищни цели на неговите наследници."

В последствие, тъй като въпросното право на жилищно облекчение има имуществено измерение, а наследодателят е починал в периода на реализиране на въпросното облекчение и не е успял да направи разноските преди смъртта си, правото на харчат наследения доход за целите, обхванати от анализираното освобождаване от данък, преминава към наследниците.

Съдът отмени оспорваното тълкуване и разпореди на данъчната служба да преразгледа случая и да приеме, че наследникът има право на освобождаване от доходите, получени от наследодателя във връзка с възмездна продажба на недвижим имот - ако в рамките на период, предвиден в акта, наследникът разпределя наследствените средства за собствени жилищни нужди, т.е.жилищни цели на наследниците.

Присъдата е окончателна.

Прочетете също:

  • Данък върху продажбите на недвижими имоти. Как се изчислява данък?
  • Отказ от наследство или приемане с предимството на инвентара през 2023 г.? Кога какво се изплаща?
  • Отваряне и обявяване на завещание: образец на заявление
  • Наследство срещу последна воля и дарение: закон за наследството