
Различните отоплителни системи изискват различни формалности. Отоплителните инсталации трябва винаги да се правят по проект, изготвен от лице с разрешенията, изисквани от офисите. Сравняваме формалности, свързани с газови, електрически и маслени отоплителни инсталации.

Инсталационен проект сътрудничество
Ако купим готов дизайн на къщата, ще го получим заедно с проекта за отопление на къщата, но когато поръчаме индивид, трябва да се погрижим сами за инсталационния дизайн.В зависимост от избрания тип отопление ще трябва да извършим и различни формалности в офисите.
Съгласно наредбата на министъра на инфраструктурата за подробния обхват и форма на строителен проект, в архитектурния проект на къщата трябва да бъдат включени както електрически инсталации, така и газови, отоплителни и други инсталации, позволяващи използването на строителния обект по предназначение. Така че независимо от това, което искаме да отопляваме къщата, трябва да имаме проект за отоплителна инсталация, направен от специалист и подписан от лице, упълномощено да проектира санитарно (газово или маслено котелно помещение), газ (монтаж на резервоар и газова връзка) и електрически (инсталация за отопление на захранване) електрически).
Отопление с масло и газ
За да използвате отопление с газ или масло, трябва да изградите отоплителна система, котелно и резервоарна система.
Резервоарите за гориво обикновено се инсталират у дома, в котелното или в съседно помещение. Те се третират от инсталаторите като оборудване за котелни (понякога те дори могат да бъдат закупени в комплект с маслени котли). Дизайнът на инсталацията на резервоара е неразделна част от дизайна на котелното помещение. Не е необходимо да получавате допълнителни разрешения за съхранение или използване на отоплително масло.
Втечнен газ изисква повече усилия. Резервоарът за газ се поставя до къщата - на парцела или под земята. Заедно с канала, през който ще попадне газ в сградата (връзката), той се третира като отделна инсталация, изпълнявана независимо от инсталациите, разположени вътре в къщата, често от друг екип. Това се дължи, inter alia, на факта, че едва ли някой решава да купи резервоар за свои. Лизингът или заемането му от дистрибутори на течен газ е много по-популярен. Това избягва необходимостта от инвестиране на голяма сума в началото на инсталацията.
След подписване на договора с доставчика на газ той ще възложи на упълномощено лице да извърши проектирането на инсталацията на резервоара, да ни предостави резервоара, да го свърже към вътрешната инсталация в сградата, да осигури професионален надзор над работата и да организира подходящи одобрения. В зависимост от условията на офертата, ще трябва да покрием само част от разходите за инсталиране, газовият разпределител ще се погрижи за останалото. Тогава трябва да поемем ангажимент да поемем разходите за наемане и експлоатация на резервоара и че в замяна на ниската цена на резервоарната система ще поръчаме конкретно количество газ от собственика на резервоара, който остава компанията, която го доставя. Ако искаме да се откажем от закупуването на газ от него през периода на договора, ще трябва да платим глоба, за да покрием разходите за инсталиране на резервоара.
От формалностите, които трябва да изпълним като собственици на парцела, остава известието в poviat starosty за изграждането на резервоарната инсталация (за монтирането на резервоар с капацитет над 7 m³ се нуждаете от разрешение за строеж, но типични резервоари за битови отоплителни инсталации с мощност под 50 kW, т.е. те са с капацитет само 2, 7 m³). Ако има валиден план за пространствено развитие за района, в който трябва да бъде издигнат резервоара, условията за изграждане на резервоара и газовата връзка трябва да бъдат получени от службата на общината. За тази цел трябва да се подаде заявление заедно с геодезическа карта за информационни цели, като на него е отбелязано местоположението на резервоара. Само въз основа на получените условия на строителство може да бъде завършен монтажният проект, който трябва да бъде приложен към приложението за сграда. Ако не получим административно решение, с което го отхвърляме в рамките на 30 дни от подаването му, можем да продължим с работата.

Електрическо отопление
За да използвате електричество, трябва да сключите договор с енергийна компания. Разбира се, ние подписваме договора, независимо дали искаме да имаме електрическо отопление или не (без електричество е невъзможно да живеем нормално в днешно време), но в случай на отопление е необходима повече мощност. В заявлението, подадено до службата за обслужване на клиенти в енергийния регион, трябва да се посочат капацитетът за свързване, прогнозното годишно потребление на енергия и очакваната дата, когато енергията ще бъде консумирана.
Към заявлението се прилага документ, потвърждаващ законното право на заявителя да използва съоръжението, в което ще се използва електрическото оборудване или инсталации (или декларация за доставката на такъв документ преди подписване на споразумението за присъединяване), както и план за сграда или ситуационна скица, уточняваща местоположението на свързаното съоръжение по отношение на съществуващото мрежи и съседни съоръжения.
След разглеждане на заявлението, енергийната компания издава условията за присъединяване към мрежата и проекта на договор, уточняващ срока за присъединяване, размера на таксите и условията за предоставяне на имота на разположение за присъединяване. Проектните и монтажни работи започват след подписване на договора.
Всички потребители, свързани към разпределителната мрежа с напрежение не по-голямо от 1 kV и мощност на свързване не по-голямо от 40 kW, поради което са достатъчни за отопление на еднофамилна къща със среден размер, са включени в една и съща група получатели. Така че, независимо от това дали къщата ще се отоплява с електричество или не, можете да използвате същата тарифа. Проблемът може да бъде само голямата мощност на свързване, необходима за монтиране на електрическо отопление. Може да се окаже, че няма техническа възможност енергийната компания да ни я предостави. Всички въпроси, свързани с свързването на съоръжението към електропреносната мрежа, са регламентирани в Закона от 10 април 1997 г.
Закон за енергетиката (вестник на закони № 54, т. 348, изменен) и уточнява наредбата на министъра на икономиката от 25 септември 2000 г. за подробните условия за присъединяване на субекти към електропреносните мрежи, търговия с електроенергия, предоставяне на преносни услуги и мрежов трафик и работа на мрежата и стандарти за качество за обслужване на клиенти (Журнал на законите № 85, т. 957).