Отчужденият собственик губи правата си върху имота. Но може да се опита да си го върне. Кога мога да очаквам връщане на отчуждения имот? Винаги ли се отплаща?

Връщане на отчуждени имоти - когато е възможно

Съгласно чл. 136 сек. 1 и чл. 137 от Закона за управление на недвижимите имоти предишният собственик или негов наследник може да поиска връщане на отчужден недвижим имот в два случая:

  • когато отчужденият имот ще се използва за цел, различна от посочената в решението за отчуждаване;
  • когато отчужденият имот се счита за излишен за целта, посочена в решението за отчуждаване.

От това следва, че целта, посочена в решението за отчуждаване, е от основно значение. Ако е точно посочено (напр. изграждане на републикански път), няма да има проблем да се определи дали целта е постигната или не.

Често обаче се случва, особено при по-стари актове, решението да не посочва предназначението или да го определя много общо, например строителство на жилищен комплекс - без да посочва дали парцелът ще се използва за сгради, пътища, техническа инфраструктура или места за отдих на жителите. Подобна ситуация силно затруднява административното производство, тъй като докато не бъде точно определена целта на отчуждаването, не може да се издаде решение за връщане на имота.

Най-доброто доказателство са преписките по делото, приключило с издаването на решението за отчуждаване, но можете да използвате всичко, което е законно, например показания на свидетели, които са участвали в решението или са представлявали страните по делото производство.

Връщане на отчужден имот - когато имотът се счита за излишен

Когато недвижим имот се счита за ненужен за целта, посочена в решението за отчуждаване, чл. 137 сек. 1 от Закона за управление на недвижимите имоти. Според него това се случва, когато:

  • въпреки изтичането на 7 години от датата, на която решението за отчуждаване е станало окончателно, не са започнати дейности, свързани с изпълнението на тази цел или
  • въпреки че са изминали 10 години от датата, на която решението за отчуждаване е станало окончателно, тази цел не е постигната (ЗАБЕЛЕЖКА! Въз основа на решението на Конституционния трибунал от 13 март 2014 г. тази разпоредба загуби своята обвързваща сила, доколкото излишен имот се счита за имот, отчужден преди 27 май 1990 г., за който целта, посочена в решението за отчуждаване, е постигната преди подаване на молбата за връщане, но не по-късно от 22 септември 2004 г.).

Предпоставката, посочена в първа точка, е налице, когато недвижимият имот е оставен непроменен, т.е. в състоянието, в което е бил към момента на отчуждаването - без започване на работи, свързани със строителни работи по смисъла на разпоредбите на строително право, т.е.: започване на изпълнението (поне частично) на основната инвестиция, както и изпълнението (дори само частично) на инфраструктурата на тази инвестиция и инсталирането на устройства, без които инвестицията, предмет на отчуждаване, не би могла да се осъществи планираните функции.

Заслужава да се знае, че в производството за връщане на недвижим имот няма значение по каква причина не е осъществена инвестицията и ако изпълнението на целта на отчуждаване е свързано с някакви строителни работи, не се взема предвид дали са извършени въз основа на разрешения за строеж.

В юриспруденцията на административните съдилища се приемаше, че сроковете за връщане на излишни недвижими имоти не трябва да са свързани с отчуждаване, извършено преди влизането в сила на разпоредбите, предвиждащи тези дати, т.е. 7- годишен период от 01.01.1998г.и 10 години от 22 септември 2004 г. Това означава, че ако решението за отчуждаване стане окончателно, например на 3 януари 2000 г., за него се прилага 7-годишният период, а не 10-годишният период.

Когато отчужденият собственик се съгласи да продаде имота

Връщане на ненужен недвижим имот може да бъде поискано не само когато отчуждаването е извършено с решение, но и когато е извършено въз основа на договор за покупка на недвижим имот преди същинското производство по отчуждаване в специален режим, предвиден в чл. 6 от Закона от 12 март 1958 г. за принципите и начина на отчуждаване на недвижими имоти (Закон за отчуждаване) или в хода му. Конституционният трибунал в решението си от 12 декември 2017 г. призна въпросната разпоредба - до степента, в която тя изключва правото да се иска от предишния собственик или неговия наследник връщане на недвижим имот, придобит от Държавната хазна или местна държавна единица по договор, когато недвижимият имот е станал излишен за обществено предназначение, обосноваващо придобиването му - в противоречие с чл.21, ал.2 във вр. с чл. 31 сек. 3 и чл. 64 сек. 1 и 2 от Конституцията на Република Полша.

До кога можете да кандидатствате за връщане на отчуждени имоти

Отчуждените имоти никога не се връщат по закон. Винаги се изисква заявление от бившия собственик или негов наследник.

Отчуждаване на имоти за пътно строителство: кога може да се случи>

Лицата, които имат право да кандидатстват за възстановяване на сумата, трябва сами да следят за изтичането на горепосочените срокове (посочени в член 137, параграф 1 от Закона за управление на недвижимите имоти) и когато това се случи, да подадат заявление до старостата компетентни по местонахождение на недвижимия имот. Ако не бъде подадено заявление, имотът може да се използва и по предназначение, различно от посоченото в решението за отчуждаването му. Правото за връщане на ненужния недвижим имот се погасява, ако са изтекли 20 години от датата на влизане в сила на решението за отчуждаване и правоимащият не е подал заявление в този срок.

Когато отчуждените имоти не могат да бъдат върнати

Иск за връщане на излишен недвижим имот също е неоснователен, ако преди датата на влизане в сила на Закона за управление на недвижимите имоти, т.е. преди 1 януари 1998 г., недвижимият имот е бил продаден или правото на върху него е учредено вечно плодоползване в полза на трето лице и това е оповестено в поземления и ипотечния регистър (чл. 229 от Закона за управление на недвижимите имоти).

Компетентният орган обаче следва да уведоми предишния собственик на имота или неговия наследник, който го владее, за намерението да го използва за цел, различна от посочената в решението за отчуждаване по волята на образуванието. Същевременно следва да го уведоми за възможността за връщането му или негова част или дял от тях (чл. 136, ал. 2 от Закона за управление на недвижимите имоти).

Ако не може да се установи адресът на предишния собственик или неговия наследник, уведомяването се извършва чрез съобщение.Те се оповестяват публично за срок от 3 месеца, като се излагат в седалището на компетентния орган и се публикуват на неговата страница в Обществен информационен бюлетин (ОИБ). От друга страна, информацията за съобщението трябва да бъде публично оповестена чрез съобщение в местната преса, обхващащо поне района, в който се намира недвижимият имот (член 136, раздел 3).

Тъй като такива съобщения често остават незабелязани от тези, които биха могли да се възползват от тях, е важно да се проведе завещателно производство.

Ако правоимащото лице не подаде заявление за възстановяване на средства в рамките на 3 месеца от датата на получаване на уведомлението или от деня, следващ датата, на която е изтекъл срокът за уведомление, правото на възстановяване изтича.

Случва се също така отчужденият имот да е бил използван за цел, различна от посочената в решението, без съгласието на бившия собственик или неговия наследник или дори без опит да го получи.

За съжаление, ако собственикът или постоянният узуфрукт са се променили като част от това използване, шансовете за връщане на собствеността са малки. Това се дължи на факта, че нарушаването на задължението за получаване на разрешение за ползване на недвижимия имот за друго предназначение не подлежи на санкция, която да позволи на правоимащите лица да отменят последиците от дейностите, с които се разпорежда с недвижимия имот. Граждански договор, сключен в нарушение на това задължение, се счита за валиден. Гражданските съдилища сочат, че договорът би бил недействителен, ако е в противоречие с повелителните разпоредби на закона, докато забраната за използване на недвижими имоти за цел, различна от целта на отчуждаване, е относителна. Зависи от волята на бившия собственик или неговия наследник, който трябва да подаде молба за възстановяване. Следователно, в случай на продажба на отчужден недвижим имот или учредяване на право на вечно ползване върху него, лицата, които имат право да искат връщането на недвижимия имот, имат право само на иск за обезщетение.

Връщането на отчуждени имоти не винаги се отплаща

Връщането на отчужден недвижим имот, негова част или дял от него или част от него е предмет на връщане на присъдено по-рано обезщетение или заместващ недвижим имот (чл. 136, ал. 3 от ЗУН). Поради тази причина може да не е от полза да се получат права върху отчуждена собственост.

Паричното обезщетение подлежи на индексация, но неговият размер не може да бъде по-висок от пазарната стойност на имота към датата на връщането, а ако не може да бъде определен - не по-висок от възстановителната му стойност (чл. 140, ал. 2 ) от Закона за управление на недвижимите имоти ). Ако лишаването от собственост върху недвижим имот в резултат на отчуждаване е извършено преди 5 декември 1990 г., коригираното обезщетение не може да надвишава 50% от настоящата стойност на недвижимия имот (чл. 217, ал. 2 от Закона за управление на недвижимите имоти).

В случай на намаляване или увеличаване на стойността на имота в резултат на действия, предприети върху него след отчуждаването му - например изграждане на сгради - коригираното обезщетение се намалява или увеличава със сума, равна до разликата в стойността, определена към датата на отчуждаване и датата на връщане.Не се вземат предвид обаче последиците от промяна в предназначението на имота в устройствения план и промените в околностите му (чл. 140, ал. 4 от Закона за управление на недвижимите имоти).

Ако заместващ имот и плащане в брой са присъдени като компенсация, и двете трябва да бъдат върнати. Размерът на допълнителното плащане се определя по същите правила като за обезщетението, но с уговорката, че максималният размер след индексацията е равен на разликата между стойността на върнатия имот и стойността на заместващия имот към датата на на връщане. При определяне на стойността на имота не се вземат предвид ефектите от промяната на предназначението в устройствения план и промените в околността на имота. В случай на намаляване или увеличаване на стойността на заместващия недвижим имот се прилагат допълнителни парични плащания, равни на разликата в стойността на този недвижим имот към датата на връщане (чл. 140, ал. 5 от Закона за недвижими имоти). Закон за управление).

Връщането на обезщетението може да бъде разделено на вноски - за максимум 10 години.

Правно основание:

  • Закон от 21 август 1997 г. относно управлението на недвижимите имоти (т.е. Законодателен вестник от 2020 г., т. 65, с измененията).

Категория:

Експлоатация на къщата