Едно от условията за получаване на разрешение за строеж е да се докаже правото на разпореждане с недвижимия имот за строителни цели и съответствието на планирания строителен проект с приложимото законодателство. Ние обясняваме какво е това изискване и какви проблеми може да срещнете.

Съгласно чл. 4 от Закона от 7 юли 1994 г. - Закон за строителството (консолидиран текст, Вестник на законите от 2020 г., т. 1333, с измененията; по-нататък; upb), всеки има право да застрои поземлен имот, ако докаже правото да се разпорежда с имота със строително предназначение, при условие че строителният проект отговаря на нормативната уредба.Законодателят вменява задължение за доказване на правото на разпореждане с недвижим имот за строеж под формата на декларация, приложена към заявлението за издаване на разрешение за строеж. Образецът на тази декларация е приложен към Наредба на министъра на инфраструктурата и строителството от 23 юни 2003 г. за образците на: заявление за издаване на разрешение за строеж или разрушаване, уведомление за строеж и уведомление за преустройство на еднофамилна жилищна сграда, декларация за правото на разпореждане с недвижими имоти за строителни цели и решение за разрешение за строеж или разрушаване от 24 август 2016 г. (Вестник на законите от 2016 г., точка 1493); допълнително показване).

На практика инвеститорите често имат проблем да разберат в какво точно се състои задължението за доказване на правото на разпореждане с недвижим имот със строителна цел. От съдебната практика следва, че доказването на такова право не означава непременно необходимостта от прилагане на конкретни документи (напр. Провинциалният административен съд в Гливице в решение от 12 май 2011 г., II SA/Gl 1411/2010).Освен това в решението си от 8 април 2011 г. (II OSK 631/2010) Върховният административен съд посочва, че съгласно чл. 32 сек. 4, точка 2 upb, не само инвеститорът вече не трябва да прилага към заявлението за разрешение за строеж пряко доказателство, т.е. документ, доказващ правото му върху земята за целите на строежа, но е достатъчно той да представи подходящо заявление за формализирана форма (косвено доказателство) ".

Важно! Издаването на разрешение за строеж от орган на администрацията по архитектура и строителство на лице, което не е имало право да се разпорежда с имота за целите на строежа, представлява квалифициран порок и води до нищожност на разрешението за строеж (Решение на Върховния административен съд от 28 юни 2001 г.; IV SA 1324/99; Legalis).

Правна същност на декларацията за право на разпореждане с недвижими имоти за строеж

Декларация за право на ползване на имота за строеж се подава лично от инвеститора под страх от наказателна отговорност.

Важно! Недопустимо е да се упълномощава лице, различно от инвеститора, да подава декларация за право на разпореждане с недвижимия имот за строеж.

Подаването от страна на инвеститора на декларация за право на разпореждане с имота за строеж в рамките на процедурата по получаване на разрешение за строеж е едностранен правен акт. То влиза в сила, когато бъде ефективно представено на органа в писмен вид. Липсата на това изявление ще доведе до призив за допълване на формалните дефекти в рамките на 7 дни.

Само подаването на декларация за право на земя за строеж е вид доказателствена дейност, чиято цел е да информира органа, че инвеститорът отговаря на условието да има право да се разпорежда с имота за строителни цели.

Последици от погрешна декларация за право на разпореждане с недвижими имоти за строеж

Чл. 32 сек. 4 т. 2 upb не посочва санкции за подаване на невярна декларация.Въпреки това, както беше посочено по-горе, самото представяне на декларация за притежаване на право на разпореждане с недвижимия имот за целите на строежа е доказателствен акт, който оказва съществено влияние върху процесуалните въпроси, свързани с валидността на разрешенията за строеж. Ако се окаже, че е подадено невярно, то е налице основание за възобновяване на производството по реда на чл. 145 § 1 от Закона от 14 юни 1960 г. Административнопроцесуален кодекс (консолидиран текст: Вестник на законите от 2020 г., т. 256, с измененията; по-нататък: Административнопроцесуален кодекс).

Какво да направите, когато разрешението за строеж е изтекло>

Много са съмненията относно последиците от неподаване на декларация за притежаване на право на разпореждане с недвижим имот със строителна цел и какво се случва, когато в нея е включен титул, който не е включен в каталога по чл. 3 точка 11 upb. Приема се, че издаването на разрешение за строеж при липса на становище на инвеститора представлява грубо нарушение на закона и подобно решение следва да бъде отстранено от законно обръщение.Същото ще бъде и в случай, че останалите съсобственици изрично възразят срещу извършване на СМР в имота, предмет на съсобственост.

В случай обаче, че в изявлението на инвеститора е включен правен титул, който не разрешава застрояване на недвижим имот, издаването на разрешение за строеж също ще представлява предпоставка за грубо нарушение на закона по чл. 156 § 1 точка 2 kpa.

Пример

При кандидатстване за разрешение за строеж на парцела си, инвеститорът е представил декларация за правото си на разпореждане с имота за строителни цели и като такъв е посочил ипотеката, на която има право върху този имот. На това основание органът е издал на инвеститора разрешение за строеж. В случая имаме работа с грубо нарушение на закона от органа и решението за разрешение за строеж следва да се счита за невалидно.

Друг проблем се отнася до последиците от това, че инвеститорът се позовава на неправилно правно основание в заявлението, въпреки че все още е имал правото да се разпорежда с имота за строителни цели, напр.въз основа на друго правно основание. При това положение няма основание за отнемане на разрешението за строеж. Това следва от чл. 146, ал. 2 от АПК, според която окончателното решение не се отменя, ако в резултат на възобновяването на производството би могло да се вземе решение, което по същество съответства на предходното решение. Следователно, ако инвеститорът действително е имал право да се разпорежда с недвижимия имот за целите на строежа към момента на съдебното решение, няма основания за отмяна на разрешението за строеж само поради това, че инвеститорът се е позовал на неправилно правно основание при доказване на това право.

ВИЖТЕ: други шаблони и формуляри за изтегляне

  • Разрешение за строеж: образец на заявление
  • Уведомление за строителство: шаблон за кандидатстване
  • Уведомление за строителни работи
  • Заявка за разширение на сградата
  • Прилагане на надстрояване - адаптиране на таванско помещение
  • Известие за започване на строителни работи
  • Заявление за решение за регулация
  • Образец на известие за завършване на строителни работи
  • Разрешение за ползване на строителен обект
  • Промяна на разрешение за строеж на къща. Приложение и процедура
  • Разрешение за разрушаване
  • Отчитане на покупка на недвижим имот: формуляр IN-1
  • Прехвърляне на строителство или друго уведомление за строителство
  • Прехвърляне на разрешение за строеж
  • Възможност за свързване към водопроводната и канализационна мрежа: приложение
  • Как да получите временна строителна електрическа връзка

Наказателна отговорност за подаване на невярна декларация за право на разпореждане с недвижими имоти за строителни цели

Ако инвеститорът подаде невярна декларация за право на разпореждане с имота за строителни цели, такъв инвеститор може да носи наказателна отговорност.

Чл. 233, ал. 1 от Закона от 6 юни 1997 г. Наказателния кодекс (консолидиран текст: Вестник на законите от 2020 г., т. 1444, изм.; по-нататък: Наказателният кодекс). Съгласно тази разпоредба, който при даване на показания в съдебно или друго производство по реда на закона свидетелства неистина или затаи истината, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.Същото наказание се наказва и за лице, което извърши невярно показание, ако актът предвижда възможност за събиране на показанията под заплаха от наказателна отговорност (чл. 233, ал. 1 от НК).

Преди да подаде декларация за право на разпореждане с недвижимия имот за строителни цели, инвеститорът трябва да бъде предупреден за наказателна отговорност за неверни твърдения. Такова предупреждение е включено в образеца на декларацията за правото на разпореждане с недвижимия имот за строителни цели, който е приложен към резолюцията.

Декларация за притежаване на право на разпореждане с недвижимия имот за строителни цели се подава лично от инвеститора. Следователно, ако физическо лице е инвеститор, то не може да направи тази декларация чрез пълномощник.

Важно! Подаване на декларация за право на разпореждане с недвижим имот за строителни цели от пълномощник е възможно само по отношение на юридическо лице.

Чл. 233, ал. 5 от Наказателния кодекс предвижда възможност за извънредно смекчаване на наказанието и дори за отказ от налагането му, ако:

  1. невярното твърдение на инвеститора се отнася до обстоятелства, които не могат да повлияят на резултата от делото или
  2. инвеститорът доброволно коригира невярното изявление, преди случаят да бъде решен, дори и да не е правно обвързващ.

Правно основание:

  • Закон от 7 юли 1994 г. - Закон за строителството (консолидиран текст, Вестник на законите от 2020 г., точка 1333, както е изменен);
  • Закон от 14 юни 1960 г. Административнопроцесуален кодекс (консолидиран текст: Вестник на законите от 2020 г., т. 256, с измененията);
  • Закон от 6 юни 1997 г. Наказателен кодекс (консолидиран текст: Вестник на законите от 2020 г., т. 1444, с измененията);
  • Наредба на министъра на инфраструктурата и строителството от 23 юни 2003 г. относно образци: заявление за разрешение за строеж или разрушаване, уведомление за строеж и реконструкция на еднофамилна жилищна сграда, декларация за право на разпореждане с недвижим имот за строителни цели и решение за разрешение за строеж или разрушаване от 24 август 2016 г. (Законодателен вестник от 2016 г., точка 1493).

Категория:

Експлоатация на къщата