Чубрицата е добре познато подправно и лечебно, но и декоративно растение. Открийте свойствата на чубрицата и използването й като подправка и билкова суровина.

Модата на билките и подправките, която преобладава у нас, ни накара все повече да ги отглеждаме в градини, балкони и кухненски первази. Най-популярните билки са босилек, риган, розмарин, майорана, градински чай, мента и мащерка, но има и много други ценни подправки, включително ароматната чубрица (Satureja hortensis).

Чубрица като подправка в кухнята

Чубрицата е нисък, гъст, едногодишен храст, леко наподобяващ на вид мащерка, идва от Южна Европа, но с охота се използва в кухните по света. Използват се предимно пресни или изсушени листа от чубрица и млади върхове на леторастите, които имат леко горчив, доста пикантен, пикантен вкус и силен аромат (дължащ се на етерични масла). Градинската чубрица се цени и заради благоприятното си действие върху храносмилателната система, като подобрява апетита и храносмилането, а също така има газогонно действие. Поради тази причина е ценна добавка към тежки, подуване на корема ястия на базата на бобови растения (боб, фасул, грах, леща) или зеле.

Чубрицата се използва охотно и за овкусяване на риба, птици, студени меса, тлъсти меса и дивеч, както и гулаш, яхнии, супи (напр. домати, крупнику) и сосове (напр. пица, спагети), което дава характерен, пикантен, пикантен и билков вкус.Може да се използва и за подправка на картофи, извара, пастети, плънки, салати и билкови масла. Работи чудесно и като компонент на билкови смеси и маринати.

Но тъй като чубрицата е подправка с остър, силен вкус и аромат (дори може да замести пипера), тя трябва да се използва умерено, тъй като твърде много добавена към ястието може напълно да доминира върху вкуса му. При приготвяне на задушени, печени или варени ястия чубрицата трябва да се добавя накрая, тъй като при продължително готвене тя горчи и разваля вкуса на ястието.

Чубрицата като лечебно растение

Чубрицата е не само ароматна подправка, но и лечебна билка. Въпреки че свойствата му не са много силни, но когато се използва систематично, той може да подобри нашето благосъстояние, освобождавайки ни от някои проблеми, свързани с работата на храносмилателната система. Лечебната суровина е чубрица, набрана непосредствено преди или по време на цъфтежа, тъй като тогава съдържа най-висока концентрация на биологично активни вещества (от края на юни до септември).

Благодарение на високото съдържание на етерични масла и танини, слуз и минерални соли (включително магнезий, желязо, калий), чубрицата има спазмолитични, антибактериални, противогъбични, противовъзпалителни и дори противоглистни свойства. Употребата му също подобрява апетита, регулира чревната перисталтика, подпомага храносмилането, предпазва от метеоризъм, облекчава диарията и повишава секрецията на стомашен сок. Билката обаче рядко се използва самостоятелно (например под формата на запарки), тъй като по-често се включва в билкови смеси, които засилват лечебния й ефект. Чубрицата в терапевтични дози трябва да се избягва от бременни жени, тъй като нейният спазмолитичен ефект може да има неблагоприятен ефект върху протичането на бременността.

Чурбрицата също е декоративно и полезно растение

Чубрицата е не само отлична подправка и ценно лечебно растение, но и интересно декоративно растение.Изглежда много добре в билковата градина и има голям ефект върху развитието на много други растения (напр. бобови зеленчуци). Интензивната му миризма може също да отблъсне някои вредители (напр. листни въшки).

Отглеждане на чубрица

У нас градинската чубрица обикновено се отглежда чрез засяване на семена директно в земята (през април) или от разсад. Растението очаква слънчево, топло място и пропусклива почва с високо съдържание на калций. Понася добре временно засушаване, но не понася наводнения и излишна влага.

В градините, освен градинската чубрица, понякога може да се срещне и планинската чубрица, която има сходни свойства и изисквания за отглеждане като градинската чубрица, но за разлика от нея е многогодишно растение, идеално за отглеждане в алпинеуми, билкови градини и граници на цветни лехи .

Категория: