- Можете ли да помиришете въглероден окис?
- Какво можеш да пушиш?
- Как работи детекторът за пожар?
- Къде да се монтира и как работи сензорът за въглероден окис?
- Детектори за експлозивен газ
- Седативни газови детектори
- Детектори за наводнения
Този отоплителен сезон вече видя трагична поредица от отравяния с въглероден окис. Струва си да инсталирате детектори за газ (въглероден оксид), чиято аларма ни информира, когато концентрацията на газ във въздуха е превишена. Пожарникарите призовават за отговорност и спазване на правилата за безопасност, т.е. оборудване на къщата с детектор за дим. Такъв детектор наистина спасява живот!
Обхватът на защита на алармената система трябва да бъде разширен с допълнителни детектори за газ или пожар, които си сътрудничат с алармената централа, охраняваща имота и реагираща на различни случайни събития.
Можете ли да помиришете въглероден окис?
Не! Въглеродният окис е безцветен и силно отровен газ без мирис. Влиза в тялото през дихателната система. Може да причини увреждане на мозъка и други органи, водещо до смърт. По данни на Националния щаб на противопожарната служба само през отоплителен сезон 2020/2021 г. има 2756 интервенции, свързани с въглероден окис. В резултат на отравяне с въглероден окис загинаха 43 души, а 1187 души бяха хоспитализирани. Тази година вече чуваме нови съобщения за фатално отравяне с въглероден окис.
Какво можеш да пушиш?
Най-честите причини за въглероден окис и задушаване са:
- дефектни газови печки
- повреда на котела
- запушени димоотводи
- течове в коминната система
- неправилно използване на камина
- неприспособяване на вентилационната система към стандартите за плътност на прозорците и вратите, монтирани в помещението, където се намира огнището/горелката
Следователно службите препоръчват оборудването да бъде инспектирано, за да се предотврати отделянето на въглероден окис. Пожарникарите настояват и призовават за поставяне на газови детектори в домовете. Тези прости устройства спасяват животи.
Как работи детекторът за пожар?
В жилищните помещения най-често се използват устройства, оборудвани с видими детектори за дим. Пожароизвестителят реагира при превишаване на прага на концентрация на дим в оптичната камера, т.е. при ситуация, при която въздухът в нея става непрозрачен.
Друга група се състои от детектори, оборудвани с температурни сензори. Те реагират при достигане на зададената висока стойност, обикновено 55-60°C. Аларма от пожароизвестителя също се задейства, когато температурата в наблюдаваното помещение се повиши рязко.
Все по-често се използват мултисензорни детектори, комбиниращи функцията за откриване на дим и промени в температурата на околната среда. Интегрирането на двете най-популярни технологии за откриване на ранни признаци на пожар в общ корпус гарантира бърза реакция и незабавно задействане на алармата.
Пожароизвестителите в жилищните сгради обикновено се монтират във всички спални, детски стаи, в средата на коридорите, а също и в най-високите части на къщата. Препоръчително е да защитите всички стаи с тях.
Къде да се монтира и как работи сензорът за въглероден окис?
Въглеродният окис е без цвят, мирис и вкус, така че не може да бъде усетен от човешките сетива. Следователно е необходимо да се оборудва къща с поне едно устройство за изгаряне на гориво (мазут, природен газ, пропан-бутан, въглища или дърва) със специализирани детектори за въглероден окис, които откриват това токсично вещество.
В сгради с повече от един етаж се препоръчва инсталирането на поне един детектор за въглероден окис на всеки етаж. В идеалния случай обаче детекторите за въглероден окис трябва да бъдат разположени навсякъде, където има потенциален източник на въглероден окис, т.е. в котелното помещение, в банята с газов бойлер, в кухнята до газовата печка, в хола с камина , както и в помещения през които минава коминния канал .
Детекторът за въглероден окис трябва да работи приблизително на нивото на очите на хората в стаята. Също така е важно да разположите детекторите по такъв начин, че да не са изложени на прекомерно нагряване или пряка слънчева светлина.

Детектори за експлозивен газ
За защита срещу експлозивни газове най-често се проектират устройства, които откриват само едно конкретно вещество, но има и многодетекторни детектори, които реагират на няколко газообразни горива или, например, метан и въглероден окис.
Детекторите за експлозивен газ трябва да се монтират в помещения, където може да възникне изтичане на газ, т.е. в котелни помещения, газови печки или бойлери, както и в близост до газомер или връзка, ако се намират вътре в сградата . При подреждането на тези устройства спазвайте стриктно инструкциите на производителя.Детекторите за природен газ се монтират високо, често точно под тавана, тъй като метанът, който е основният компонент на това гориво, е по-лек от въздуха. Детекторите за газове, които са по-тежки от въздуха (пропан или пропан-бутан), трябва да се монтират на земята в най-ниската точка. Трябва да се провери дали работното място на детектора е отделено по някакъв начин от останалата част на помещението с архитектурни елементи, които могат да ограничат свободното разпространение на газ.
Седативни газови детектори
Седативните газови детектори обикновено се инсталират в помещения за сигурност, караули или в каравани, кемпери, кабини на камиони (където обемът е малък) и - все по-често - също и в жилищни сгради.
В домовете газовите детектори за сън се поставят в спалните близо до леглото, на височината на главата или точно над пода, тъй като парите на хлороформа са по-тежки от въздуха.
Детектори за наводнения
Детекторите за наводнение са оборудвани със специални сонди, които при контакт с вода сигнализират за повреда или задействат аларма. Монтират се в помещения, където рискът от наводнение е най-голям – в бани, тоалетни, кухни, перални и котелни. Те трябва да бъдат разположени близо до потенциален източник на изтичане.